myworld (Аз)
284 845
21 nov 2013, 18:35

Душата ми е само миг 

  Poesía
543 0 4

Душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
А себе си така раних... в платното на живот - художник.

Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.

Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини.
И не вдигам вече тост. Аз не помня твойто име.

Над съдбата вземах връх. Потанцувах в сляпа вечност.
Как сънувах топъл дъх. И се будих в безчовечност.

А душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
Ти създавай своя мит. Нека знае кой е вожда!











© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти много за тези чудесни думи, М. Бъди здрава!
  • С начина, по който пишеш едва ли душата ти е само мигДуша-вселена!
    Високо оцених, Васил!
  • Така е, Санвали! Благодаря ти, че намина и оцени! Хубав ден!
  • Да, всеки създава своята реалност...Хареса ми Васил! Поздрав!
Propuestas
: ??:??