Душата ми е само миг
Душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини.
И не вдигам вече тост. Аз не помня твойто име.
Над съдбата вземах връх. Потанцувах в сляпа вечност.
Как сънувах топъл дъх. И се будих в безчовечност.
А душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
Ти създавай своя мит. Нека знае кой е вожда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
