Душата ми е само миг

Nov 21, 2013, 6:35 PM

Poetry

544 0 4

Душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
А себе си така раних... в платното на живот - художник.

Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.

Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини.
И не вдигам вече тост. Аз не помня твойто име.

Над съдбата вземах връх. Потанцувах в сляпа вечност.
Как сънувах топъл дъх. И се будих в безчовечност.

А душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
Ти създавай своя мит. Нека знае кой е вожда!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

myworld (Аз)

2013-11-22T15:57:58+02:00

Благодаря ти много за тези чудесни думи, М. Бъди здрава!
manipuliram (Манипулирам)

2013-11-22T15:48:42+02:00

С начина, по който пишеш едва ли душата ти е само мигДуша-вселена!
Високо оцених, Васил!
myworld (Аз)

2013-11-22T15:16:21+02:00

Така е, Санвали! Благодаря ти, че намина и оцени! Хубав ден!
Sanvali (Санвали)

2013-11-22T12:31:58+02:00

Да, всеки създава своята реалност...Хареса ми Васил! Поздрав!