10 may 2011, 12:28

Душата ми преброди мрака 

  Poesía » De amor
1008 0 4

Душата ми преброди мрака.

Премина през реки от лунна жал.

И нейде с птиците самотни плака,

загърната във спомен закъснял.

 

Посрещна тя на изгрева покоя.

Огледа се в предутринна роса.

Потърси те в мечтата своя,

потрепнала в смълчаните листа.

 

Държиш я като капка във ръката

от плисналия във полето дъжд.

Изпиват ли я лумнали житата,

открили силата ù изведнъж?

 

Душата ми все още чака

да дойдеш с шепота на вятъра в нощта.

Надеждите си тя изплака

в реки от бяла лунна самота…

 

Живка Юрукова

 

© Живка Юрукова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??