Душата ми пропукана

28 ago 2007, 21:42

Poesía

539 0 3

Душата ми пропукана

Душата ми пропукана...

Като старинна делва отвисоко паднала

На сол е станала... ето - с нея вий солете!

Душата ми солена...

Душата ми е лепкава като асфалта - нажежен.

Спасението - студ - поне да я скове, за да не чувства...

... а и асфалтът твърд да стане... той поне...

Душата ми скована...

Душата ми е жадна и крещи...

А пръстта не може.

И да може - кой ще да я чуе?! Вижте мен...!

Мене кой ще чуе...

Душата ми пропукана...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Човек (Анна Станоева)

2007-08-31T15:02:53+03:00

Вече ти изпратих писмо на мейла.
Поздрав!
алабаланица (Алабаланица)

2007-08-29T17:11:39+03:00

Човек(Анна Станоева), казваш, че се страхуваш да пуснеш стиха си, защото е различен?! Аз също мисля, че стихът ми е леко авангарден, но е по-скоро антропоцентричен.Не ми се иска стиховете ми да са универсални за всяка душа,както искаш ме разбирай.Но...ако тук не го пуснеш, ако тук не бъдеш смела,къде?Давай, нямам търпение да усетя различността ти...
Човек (Анна Станоева)

2007-08-29T09:07:33+03:00

Интересен стих,асоциативен.Имам подобен,но се страхувам да го пусна,заради това,че е различен.Поздравления за смелостта.С интерес ще следя как ще се приеме от читателите.
Не поставям оценка,просто ми е трудно да преценя,за което се извинявам.