алабаланица (Алабаланица) алабаланица (Алабаланица)
3
28 авг. 2007 г., 21:42

Душата ми пропукана

647 0 3

Душата ми пропукана



Душата ми пропукана...

                                         Като старинна делва отвисоко паднала

                                         На сол е станала... ето - с нея вий солете!


Душата ми солена...

                                         Душата ми е лепкава като асфалта - нажежен.

                                         Спасението - студ - поне да я скове, за да не чувства...

                                          ... а и асфалтът твърд да стане... той поне...


Душата ми скована...


                                       Душата ми е жадна и крещи...

                                       А пръстта не може.

                                       И да може - кой ще да я чуе?! Вижте мен...!

                                       Мене кой ще чуе...


Душата ми пропукана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алабаланица Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Вече ти изпратих писмо на мейла.
    Поздрав!
  • алабаланица (Алабаланица)
    алабаланица (Алабаланица)
    Човек(Анна Станоева), казваш, че се страхуваш да пуснеш стиха си, защото е различен?! Аз също мисля, че стихът ми е леко авангарден, но е по-скоро антропоцентричен.Не ми се иска стиховете ми да са универсални за всяка душа,както искаш ме разбирай.Но...ако тук не го пуснеш, ако тук не бъдеш смела,къде?Давай, нямам търпение да усетя различността ти...
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Интересен стих,асоциативен.Имам подобен,но се страхувам да го пусна,заради това,че е различен.Поздравления за смелостта.С интерес ще следя как ще се приеме от читателите.
    Не поставям оценка,просто ми е трудно да преценя,за което се извинявам.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0