Душата ми пропукана
Душата ми пропукана...
Като старинна делва отвисоко паднала
На сол е станала... ето - с нея вий солете!
Душата ми солена...
Душата ми е лепкава като асфалта - нажежен.
Спасението - студ - поне да я скове, за да не чувства...
... а и асфалтът твърд да стане... той поне...
Душата ми скована...
Душата ми е жадна и крещи...
А пръстта не може.
И да може - кой ще да я чуе?! Вижте мен...! ...