алабаланица (Алабаланица)
3 4
28.08.2007 г., 21:42 ч.

Душата ми пропукана 

  Поезия
490 0 3

Душата ми пропукана



Душата ми пропукана...

                                         Като старинна делва отвисоко паднала

                                         На сол е станала... ето - с нея вий солете!


Душата ми солена...

                                         Душата ми е лепкава като асфалта - нажежен.

                                         Спасението - студ - поне да я скове, за да не чувства...

                                          ... а и асфалтът твърд да стане... той поне...


Душата ми скована...


                                       Душата ми е жадна и крещи...

                                       А пръстта не може.

                                       И да може - кой ще да я чуе?! Вижте мен...!

                                       Мене кой ще чуе...


Душата ми пропукана...

© Алабаланица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вече ти изпратих писмо на мейла.
    Поздрав!
  • Човек(Анна Станоева), казваш, че се страхуваш да пуснеш стиха си, защото е различен?! Аз също мисля, че стихът ми е леко авангарден, но е по-скоро антропоцентричен.Не ми се иска стиховете ми да са универсални за всяка душа,както искаш ме разбирай.Но...ако тук не го пуснеш, ако тук не бъдеш смела,къде?Давай, нямам търпение да усетя различността ти...
  • Интересен стих,асоциативен.Имам подобен,но се страхувам да го пусна,заради това,че е различен.Поздравления за смелостта.С интерес ще следя как ще се приеме от читателите.
    Не поставям оценка,просто ми е трудно да преценя,за което се извинявам.
Предложения
: ??:??