28.08.2007 г., 21:42

Душата ми пропукана

646 0 3

Душата ми пропукана



Душата ми пропукана...

                                         Като старинна делва отвисоко паднала

                                         На сол е станала... ето - с нея вий солете!


Душата ми солена...

                                         Душата ми е лепкава като асфалта - нажежен.

                                         Спасението - студ - поне да я скове, за да не чувства...

                                          ... а и асфалтът твърд да стане... той поне...


Душата ми скована...


                                       Душата ми е жадна и крещи...

                                       А пръстта не може.

                                       И да може - кой ще да я чуе?! Вижте мен...!

                                       Мене кой ще чуе...


Душата ми пропукана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алабаланица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вече ти изпратих писмо на мейла.
    Поздрав!
  • Човек(Анна Станоева), казваш, че се страхуваш да пуснеш стиха си, защото е различен?! Аз също мисля, че стихът ми е леко авангарден, но е по-скоро антропоцентричен.Не ми се иска стиховете ми да са универсални за всяка душа,както искаш ме разбирай.Но...ако тук не го пуснеш, ако тук не бъдеш смела,къде?Давай, нямам търпение да усетя различността ти...
  • Интересен стих,асоциативен.Имам подобен,но се страхувам да го пусна,заради това,че е различен.Поздравления за смелостта.С интерес ще следя как ще се приеме от читателите.
    Не поставям оценка,просто ми е трудно да преценя,за което се извинявам.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...