Aug 28, 2007, 9:42 PM

Душата ми пропукана

  Poetry
645 0 3

Душата ми пропукана



Душата ми пропукана...

                                         Като старинна делва отвисоко паднала

                                         На сол е станала... ето - с нея вий солете!


Душата ми солена...

                                         Душата ми е лепкава като асфалта - нажежен.

                                         Спасението - студ - поне да я скове, за да не чувства...

                                          ... а и асфалтът твърд да стане... той поне...


Душата ми скована...


                                       Душата ми е жадна и крещи...

                                       А пръстта не може.

                                       И да може - кой ще да я чуе?! Вижте мен...!

                                       Мене кой ще чуе...


Душата ми пропукана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алабаланица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вече ти изпратих писмо на мейла.
    Поздрав!
  • Човек(Анна Станоева), казваш, че се страхуваш да пуснеш стиха си, защото е различен?! Аз също мисля, че стихът ми е леко авангарден, но е по-скоро антропоцентричен.Не ми се иска стиховете ми да са универсални за всяка душа,както искаш ме разбирай.Но...ако тук не го пуснеш, ако тук не бъдеш смела,къде?Давай, нямам търпение да усетя различността ти...
  • Интересен стих,асоциативен.Имам подобен,но се страхувам да го пусна,заради това,че е различен.Поздравления за смелостта.С интерес ще следя как ще се приеме от читателите.
    Не поставям оценка,просто ми е трудно да преценя,за което се извинявам.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...