16 dic 2007, 12:47

Душата ми се лута и ухае...

  Poesía » Otra
997 0 28
 



Душата ми се лута и ухае...
И езеро дълбоко тя е.
Понасям нежната вълна.
По камъчета боса ходя.
На риби тихичко шептя.
Във мрака светя до безкрая.
Звезди от небосклона сбирам,

нахлупила
невидимка вълшебна,

на теб със обич да даря.
Танцувам с орхидеи.
Прилепно проглеждам.
Зората затъмнявам.
Приспивам Слънцето.
Луната паря...
И пак проглеждам,
ослепяла
от призрачност,
облечена във бяло...
Душата ми...
О, тя е пъстра
и незнайна...
Понякога гореща,
друг път нежна.
Кървяща
или пък
зовяща...
Но винаги
във теб

се отразява...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...