Душата ми се лута и ухае...
Душата ми се лута и ухае...
И езеро дълбоко тя е.
Понасям нежната вълна.
По камъчета боса ходя.
На риби тихичко шептя.
Във мрака светя до безкрая.
Звезди от небосклона сбирам,
нахлупила
невидимка вълшебна,
на теб със обич да даря.
Танцувам с орхидеи.
Прилепно проглеждам.
Зората затъмнявам.
Приспивам Слънцето.
Луната паря...
И пак проглеждам,
ослепяла
от призрачност,
облечена във бяло...
Душата ми...
О, тя е пъстра
и незнайна...
Понякога гореща,
друг път нежна.
Кървяща
или пък
зовяща...
Но винаги
във теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
