Душата ми със пролетта се ражда

rumiana (Румяна )
136 1141

11 feb 2014, 23:52

Poesía » Otra

685 0 1

Колко нощи ми трябват

да превърна сълзите в морета!

В разплискан до дъното свят

да откривам следи от небето си!

Колко дни ще събличам душата

да не пламва от хорски обиди...

Ще я скрия от злобния пламък -

грозните белези тя да не види!

Тази бедна душа оцеля

за живот със неистова жажда!

Челен удар с порой изживя,

като феникс напролет отново се ражда!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.