Душата ми със пролетта се ражда

Poetry » Other

978 0 1

Колко нощи ми трябват

да превърна сълзите в морета!

В разплискан до дъното свят

да откривам следи от небето си!

Колко дни ще събличам душата

да не пламва от хорски обиди...

Ще я скрия от злобния пламък -

грозните белези тя да не види!

Тази бедна душа оцеля

за живот със неистова жажда!

Челен удар с порой изживя,

като феникс напролет отново се ражда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sanvali (Санвали)

"като феникс напролет отново се ражда"

Какво ли не правим с душите си...
Хубаво е, отново да се раждат...

Поздрав, Руми!

2014-02-12T16:29:52+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0