Колко нощи ми трябват
да превърна сълзите в морета!
В разплискан до дъното свят
да откривам следи от небето си!
Колко дни ще събличам душата
да не пламва от хорски обиди...
Ще я скрия от злобния пламък -
грозните белези тя да не види!
Тази бедна душа оцеля
за живот със неистова жажда!
Челен удар с порой изживя,
като феникс напролет отново се ражда!
© Румяна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
