rumiana (Румяна )
136 1144
Feb 11, 2014, 11:52 PM

Душата ми със пролетта се ражда 

  Poetry » Other
589 0 1

Колко нощи ми трябват

да превърна сълзите в морета!

В разплискан до дъното свят

да откривам следи от небето си!

 

Колко дни ще събличам душата

да не пламва от хорски обиди...

Ще я скрия от злобния пламък -

грозните белези тя да не види!

 

Тази бедна душа оцеля

за живот със неистова жажда!

Челен удар с порой изживя,

като феникс напролет отново се ражда!

© Румяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "като феникс напролет отново се ражда"

    Какво ли не правим с душите си...
    Хубаво е, отново да се раждат...

    Поздрав, Руми!
Random works
: ??:??