Душата ми със пролетта се ражда

Поезия » Друга

980 0 1

Колко нощи ми трябват

да превърна сълзите в морета!

В разплискан до дъното свят

да откривам следи от небето си!

Колко дни ще събличам душата

да не пламва от хорски обиди...

Ще я скрия от злобния пламък -

грозните белези тя да не види!

Тази бедна душа оцеля

за живот със неистова жажда!

Челен удар с порой изживя,

като феникс напролет отново се ражда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Sanvali (Санвали)

"като феникс напролет отново се ражда"

Какво ли не правим с душите си...
Хубаво е, отново да се раждат...

Поздрав, Руми!

2014-02-12T16:29:52+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0