Душата ми със пролетта се ражда

rumiana (Румяна )
136 1141

11.02.2014 г., 23:52 ч.

Поезия » Друга

699 0 1

Колко нощи ми трябват

да превърна сълзите в морета!

В разплискан до дъното свят

да откривам следи от небето си!

Колко дни ще събличам душата

да не пламва от хорски обиди...

Ще я скрия от злобния пламък -

грозните белези тя да не види!

Тази бедна душа оцеля

за живот със неистова жажда!

Челен удар с порой изживя,

като феникс напролет отново се ражда!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.