Колко нощи ми трябват
да превърна сълзите в морета!
В разплискан до дъното свят
да откривам следи от небето си!
Колко дни ще събличам душата
да не пламва от хорски обиди...
Ще я скрия от злобния пламък -
грозните белези тя да не види!
Тази бедна душа оцеля
за живот със неистова жажда!
Челен удар с порой изживя,
като феникс напролет отново се ражда!