7 jun 2015, 21:41  

Душата ми за вас ще жали

464 0 1

Навярно  ще съм много надалеч...

Със скоростта на светлината

ще се превърна в малко топче глеч,

закръглено от топлината

при пробива на атмосферен слой

и ускорението дръзко,

смутил вселенския всеобщ покой

в очаквана добра развръзка,

когато чудният ми земен път

е стигнал вече епогея,

поспрял на светофарен кръстопът

на синкавата топка Гея,

превърнал се за миг в една мечта,

закръглена, добра, богата

и слял се в светла диря с вечността,

тире ще стана полегато

между живота кратък и смъртта,

между амини и кристали –

душата ми, напуснала плътта,

за вас, приятели, ще жали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Душата нивга не умира,
    дали е тук или пък там
    тя цялата в тирето побира
    приела любовта със Оммм.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...