Навярно  ще съм много надалеч...

Със скоростта на светлината

ще се превърна в малко топче глеч,

закръглено от топлината

при пробива на атмосферен слой

и ускорението дръзко,

смутил вселенския всеобщ покой

в очаквана добра развръзка,

когато чудният ми земен път

е стигнал вече епогея,

поспрял на светофарен кръстопът

на синкавата топка Гея,

превърнал се за миг в една мечта,

закръглена, добра, богата

и слял се в светла диря с вечността,

тире ще стана полегато

между живота кратък и смъртта,

между амини и кристали –

душата ми, напуснала плътта,

за вас, приятели, ще жали.