ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
333 2512
28 sept 2021, 21:44

Душата на едно плашило 

  Poesía
589 2 13

Обрани са отдавна лозниците.

Ври кръвта на младото вино.

Минорно зачирикаха врабците

в пазвата на старото плашило.

Отвял бе вятърът далеко

и сламената шапка, и елека,

а там, където мястото е на сърцето

уютен дом си свиха две щурчета.

Напук на кърпената дреха

ухажваха го цъфналите хризантеми.

Намерило бе радост и утеха,

че есента споделя със добри съседи.

А щом отново луднат ветрове            

и зимата задиша на талази,                                                               

ще ги загърне, нищо че е без сърце,

от ледения дъх да ги опази.                          

Със стиска слама и с палто на кръпки                                          

ще преживеят дружно тази зима.

Ще зацъфтят напролет пъпки,

и песни щурчови ще има.

А там, където мястото е на сърцето

ще пърхат пеперудени крила.  

Защото има винаги вълшебство,                                                                                 

щом носиш във гърдите си ... душа!

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??