ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
331 2530
28 сент. 2021 г., 21:44

Душата на едно плашило 

  Поэзия
581 2 13

Обрани са отдавна лозниците.

Ври кръвта на младото вино.

Минорно зачирикаха врабците

в пазвата на старото плашило.

Отвял бе вятърът далеко

и сламената шапка, и елека,

а там, където мястото е на сърцето

уютен дом си свиха две щурчета.

Напук на кърпената дреха

ухажваха го цъфналите хризантеми.

Намерило бе радост и утеха,

че есента споделя със добри съседи.

А щом отново луднат ветрове            

и зимата задиша на талази,                                                               

ще ги загърне, нищо че е без сърце,

от ледения дъх да ги опази.                          

Със стиска слама и с палто на кръпки                                          

ще преживеят дружно тази зима.

Ще зацъфтят напролет пъпки,

и песни щурчови ще има.

А там, където мястото е на сърцето

ще пърхат пеперудени крила.  

Защото има винаги вълшебство,                                                                                 

щом носиш във гърдите си ... душа!

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??