Душата на едно плашило
Обрани са отдавна лозниците.
Ври кръвта на младото вино.
Минорно зачирикаха врабците
в пазвата на старото плашило.
Отвял бе вятърът далеко
и сламената шапка, и елека,
а там, където мястото е на сърцето
уютен дом си свиха две щурчета.
Напук на кърпената дреха
ухажваха го цъфналите хризантеми.
Намерило бе радост и утеха,
че есента споделя със добри съседи.
А щом отново луднат ветрове
и зимата задиша на талази,
ще ги загърне, нищо че е без сърце,
от ледения дъх да ги опази.
Със стиска слама и с палто на кръпки
ще преживеят дружно тази зима.
Ще зацъфтят напролет пъпки,
и песни щурчови ще има.
А там, където мястото е на сърцето
ще пърхат пеперудени крила.
Защото има винаги вълшебство,
щом носиш във гърдите си ... душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
