Душата на едно плашило
Обрани са отдавна лозниците.
Ври кръвта на младото вино.
Минорно зачирикаха врабците
в пазвата на старото плашило.
Отвял бе вятърът далеко
и сламената шапка, и елека,
а там, където мястото е на сърцето
уютен дом си свиха две щурчета.
Напук на кърпената дреха
ухажваха го цъфналите хризантеми.
Намерило бе радост и утеха,
че есента споделя със добри съседи.
А щом отново луднат ветрове
и зимата задиша на талази,
ще ги загърне, нищо че е без сърце,
от ледения дъх да ги опази.
Със стиска слама и с палто на кръпки
ще преживеят дружно тази зима.
Ще зацъфтят напролет пъпки,
и песни щурчови ще има.
А там, където мястото е на сърцето
ще пърхат пеперудени крила.
Защото има винаги вълшебство,
щом носиш във гърдите си ... душа!
© Даниела Виткова All rights reserved.
