Душата не приема милостиня.
Неусетно времето отне ми младостта,
отне ми почти всичко и от красотата.
Посегна да сломи и моята душа,
но тя се пребори и не се предаде.
То смачка я като ненужна хартия,
захвърлена в някой тъмен ъгъл.
Остави я там години да гние,
но не успя от мен да я изтръгне.
Сега вече аз, на самота я обричам,
защото кой ли само душа би обичал?
Но времето, което отне ми красотата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse