Душата не приема милостиня
Душата не приема милостиня.
Неусетно времето отне ми младостта,
отне ми почти всичко и от красотата.
Посегна да сломи и моята душа,
но тя се пребори и не се предаде.
То смачка я като ненужна хартия,
захвърлена в някой тъмен ъгъл.
Остави я там години да гние,
но не успя от мен да я изтръгне.
Сега вече аз, на самота я обричам,
защото кой ли само душа би обичал?
Но времето, което отне ми красотата,
не може да ми сграбчи и душата.
Остава си тя красива и млада,
макар че покрих я като монахиня.
И дори все още да обича и страда,
не би приела любов като милостиня.
© Пепа Деличева All rights reserved.
