25 jun 2014, 21:42

Душата птица

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

            Душата птица

 

 

Сравняват душата със птица поетите,

как иска да литне тя в небесата.

Наистина, колко са прави поетите,

но птица в клетка е днес душата.

 

Мълчалива, тревожна и сгушена,

как искате нежна песен тя да запее?

Свита, проскубана и омърлушена,

тя за свобода и простори копнее.

 

Наричат клетката демократична,

че уж са променили се тук времената,

но се оказва жестока измама оптична,

на глад и жажда обрекоха душата.

 

На хора птичи диригентът е гарга,

с полицейска палка тя дирижира

и вместо оратория, звучи чалга,

културата, брате, тука умира.

 

Но птича песен вечно ще има,

щом с малко вода и трошички,

пролет и лято, есен и зима,

поетите хранят нашите птички!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...