20 oct 2009, 16:44

Душата си оставих при морето 

  Poesía » Del paisaje
1137 0 4

Душата си оставих при морето,

а тялото наказах го със вас.

Заплувах в хорските вълни, където

няма лятно време, а е вечен мраз.


Не крия - често пишем си писма,

че там реве прибоят, ми разказва тя.

"Вълните плачат за плътта ти гола,

в очите им сини три дни валя"


Четейки тези редове, неволно рухвам,

като сграда стара и прогнила.

Не ми остава друго, освен да чакам

през юли да бъда пак по морски щастлива.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??