11 dic 2012, 18:44

Душата си отива 

  Poesía » Otra
413 0 7

Вълните прииждат жестоки.

Небето се спуска в брега.

А вятър от всички посоки

докарва без време снега.

 

И лунна пътека до кея

разделя морето на две.

Душата си тръгва по нея

и нищо в ръцете не взе.

 

Оставя си своята дреха

във гроб до превита върба

и тръгва да търси утеха

за своята земна съдба.

 

По лунния път към небето

тя търси и свойта звезда...

И там ще се скита додето

превърне морето в сълза.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??