Душата си отива
Вълните прииждат жестоки.
Небето се спуска в брега.
А вятър от всички посоки
докарва без време снега.
И лунна пътека до кея
разделя морето на две.
Душата си тръгва по нея
и нищо в ръцете не взе.
Оставя си своята дреха
във гроб до превита върба
и тръгва да търси утеха
за своята земна съдба.
По лунния път към небето
тя търси и свойта звезда...
И там ще се скита додето
превърне морето в сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
