Вълните прииждат жестоки.
Небето се спуска в брега.
А вятър от всички посоки
докарва без време снега.
И лунна пътека до кея
разделя морето на две.
Душата си тръгва по нея
и нищо в ръцете не взе.
Оставя си своята дреха
във гроб до превита върба
и тръгва да търси утеха
за своята земна съдба.
По лунния път към небето
тя търси и свойта звезда...
И там ще се скита додето
превърне морето в сълза.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
