Душата си отива

Dec 11, 2012, 6:44 PM

Poetry » Other

481 0 7

Вълните прииждат жестоки.
Небето се спуска в брега.
А вятър от всички посоки
докарва без време снега.
И лунна пътека до кея
разделя морето на две.
Душата си тръгва по нея
и нищо в ръцете не взе.
Оставя си своята дреха
във гроб до превита върба
и тръгва да търси утеха
за своята земна съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата си отива

Want to read more?

Random works