Dec 11, 2012, 6:44 PM

Душата си отива 

  Poetry » Other
404 0 7

Вълните прииждат жестоки.

Небето се спуска в брега.

А вятър от всички посоки

докарва без време снега.

 

И лунна пътека до кея

разделя морето на две.

Душата си тръгва по нея

и нищо в ръцете не взе.

 

Оставя си своята дреха

във гроб до превита върба

и тръгва да търси утеха

за своята земна съдба.

 

По лунния път към небето

тя търси и свойта звезда...

И там ще се скита додето

превърне морето в сълза.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??