Вълните прииждат жестоки.
Небето се спуска в брега.
А вятър от всички посоки
докарва без време снега.
И лунна пътека до кея
разделя морето на две.
Душата си тръгва по нея
и нищо в ръцете не взе.
Оставя си своята дреха
във гроб до превита върба
и тръгва да търси утеха
за своята земна съдба.
По лунния път към небето
тя търси и свойта звезда...
И там ще се скита додето
превърне морето в сълза.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
