21 ene 2017, 0:07  

Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам... 

  Poesía » De amor, Verso libre
525 2 4

 

Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...

 

Опитах се лицето ти да нарисувам,

да предам с четки боя красотата ти,

да уловя всяка една черта и точица.

Усмивката ти. Погледа ти, всичко

Мое вдъхновение...

 

Четките треперят в ръцете ми,

когато те виждам в ума и сърцето си.

И не могат напълно да очертаят

небесната ти красота и светлина.

 

Опитах се да те изобразя в много картини,

но в никоя не успявам да нарисувам душата ти...

Защото пръстите ми трептят и танцуват лудо.

Защото сетивата ми знаят, че си чувство безкрайно.

 

Опитвам се да те опиша ред по ред,

да разбера, какво ме влюбва в теб...

Не успявам. Но според теб го правя.

И запазваш всяка рисунка в себе си.

Обичаш я. И молиш да я закрилям

във всяко кътче на душата си...

 

Със теб в мен - няма да се спрат

картините ми, мое вдъхновение...

Дори да се свършат всички четки

и бои на света. За теб ще рисувам.

Защото винаги нося в съзнанието

и безсъзнанието си,

твоя образ, твоята красота и нежност. 

 

Това, което чувствам в душата ти...
 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??