Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...
Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...
Опитах се лицето ти да нарисувам,
да предам с четки боя красотата ти,
да уловя всяка една черта и точица.
Усмивката ти. Погледа ти, всичко
Мое вдъхновение...
Четките треперят в ръцете ми,
когато те виждам в ума и сърцето си.
И не могат напълно да очертаят
небесната ти красота и светлина.
Опитах се да те изобразя в много картини,
но в никоя не успявам да нарисувам душата ти...
Защото пръстите ми трептят и танцуват лудо.
Защото сетивата ми знаят, че си чувство безкрайно.
Опитвам се да те опиша ред по ред,
да разбера, какво ме влюбва в теб...
Не успявам. Но според теб го правя.
И запазваш всяка рисунка в себе си.
Обичаш я. И молиш да я закрилям
във всяко кътче на душата си...
Със теб в мен - няма да се спрат
картините ми, мое вдъхновение...
Дори да се свършат всички четки
и бои на света. За теб ще рисувам.
Защото винаги нося в съзнанието
и безсъзнанието си,
твоя образ, твоята красота и нежност.
Това, което чувствам в душата ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
