22 jun 2006, 20:07

Душата ти проплаква

  Poesía
729 0 2

 

 

 

Душата ти

проплаква

и в своя трепет

тя очаква,

че позицията й права

не ще достигне

до забрава

и само ъгълчето

на окото

сълза отронва то –

горкото,

разпитвайки

защо е длъжно

в този миг

да бъде тъжно

и още:

защо ли поривът

на добротата

е с покривалото

на самотата?

О, да! Тя отговор

намира –

от нея обич

не извира,

че Съдбата

я е посетила лично

с поведението си

безразлично.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има цял букет от въпроси, които могат да събудят читателския интерес, Руми!
    Поздрав!

  • "защо ли поривът
    на добротата
    е с покривалото
    на самотата?"

    Хубави въпроси вълнуват душата ти, Валери! Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...