MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
22 jun 2006, 20:07

Душата ти проплаква

  Poesía
728 0 2

 

 

 

Душата ти

проплаква

и в своя трепет

тя очаква,

че позицията й права

не ще достигне

до забрава

и само ъгълчето

на окото

сълза отронва то –

горкото,

разпитвайки

защо е длъжно

в този миг

да бъде тъжно

и още:

защо ли поривът

на добротата

е с покривалото

на самотата?

О, да! Тя отговор

намира –

от нея обич

не извира,

че Съдбата

я е посетила лично

с поведението си

безразлично.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Има цял букет от въпроси, които могат да събудят читателския интерес, Руми!
    Поздрав!
  • 4o4ka (Румяна Димитрова)
    4o4ka (Румяна Димитрова)

    "защо ли поривът
    на добротата
    е с покривалото
    на самотата?"

    Хубави въпроси вълнуват душата ти, Валери! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0