Душата ти проплаква

22 jun 2006, 20:07

Poesía

585 0 2

Душата ти

проплаква

и в своя трепет

тя очаква,

че позицията й права

не ще достигне

до забрава

и само ъгълчето

на окото

сълза отронва то –

горкото,

разпитвайки

защо е длъжно

в този миг

да бъде тъжно

и още:

защо ли поривът

на добротата

е с покривалото

на самотата?

О, да! Тя отговор

намира –

от нея обич

не извира,

че Съдбата

я е посетила лично

с поведението си

безразлично.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.