Душата ти
проплаква
и в своя трепет
тя очаква,
че позицията й права
не ще достигне
до забрава
и само ъгълчето
на окото
сълза отронва то –
горкото,
разпитвайки
защо е длъжно
в този миг
да бъде тъжно
и още:
защо ли поривът
на добротата
е с покривалото
на самотата?
О, да! Тя отговор
намира –
от нея обич
не извира,
че Съдбата
я е посетила лично
с поведението си
безразлично.
© Валери Рибаров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
