Jun 22, 2006, 8:07 PM

Душата ти проплаква 

  Poetry
586 0 2

 

 

 

Душата ти

проплаква

и в своя трепет

тя очаква,

че позицията й права

не ще достигне

до забрава

и само ъгълчето

на окото

сълза отронва то –

горкото,

разпитвайки

защо е длъжно

в този миг

да бъде тъжно

и още:

защо ли поривът

на добротата

е с покривалото

на самотата?

О, да! Тя отговор

намира –

от нея обич

не извира,

че Съдбата

я е посетила лично

с поведението си

безразлично.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има цял букет от въпроси, които могат да събудят читателския интерес, Руми!
    Поздрав!

  • "защо ли поривът
    на добротата
    е с покривалото
    на самотата?"

    Хубави въпроси вълнуват душата ти, Валери! Поздрав!
Random works
: ??:??