Душата ти проплаква
Душата ти
проплаква
и в своя трепет
тя очаква,
че позицията й права
не ще достигне
до забрава
и само ъгълчето
на окото
сълза отронва то –
горкото,
разпитвайки
защо е длъжно
в този миг
да бъде тъжно
и още:
защо ли поривът
на добротата
е с покривалото
на самотата?
О, да! Тя отговор
намира –
от нея обич
не извира,
че Съдбата
я е посетила лично
с поведението си
безразлично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
