16 ene 2008, 21:07

Душата ти самотно е пиано 

  Poesía
587 0 13

Душата ти самотно е пиано,

прашасало от вреченост към самотата.

Завиваш се с любовно одеяло,

а магията изпаряваш му с тъгата.

 

 

Клавишите, непипнати с години -

самотници, крещят в тъмнината,

а спомените са изгнили,

приковани в тишината.

 

 

Копнее нежно да се гали,

да събуди някой в него сетивата.

Очите му мислено са дали

надеждата за красотата.

 

 

Не заприличвай ти на него,

забравено, отхвърлено от любовта.

Преглътни огромното си его

и подари на щастието таз беда.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??