Душата ти самотно е пиано
Душата ти самотно е пиано,
прашасало от вреченост към самотата.
Завиваш се с любовно одеяло,
а магията изпаряваш му с тъгата.
Клавишите, непипнати с години -
самотници, крещят в тъмнината,
а спомените са изгнили,
приковани в тишината.
Копнее нежно да се гали,
да събуди някой в него сетивата.
Очите му мислено са дали
надеждата за красотата.
Не заприличвай ти на него,
забравено, отхвърлено от любовта.
Преглътни огромното си его
и подари на щастието таз беда.
© Пламена Добрева All rights reserved.
