27 may 2009, 21:07

Душевна смърт

  Poesía
1.2K 0 3

Наведен поглед - неизречено предателство.

Истерично отказвам да приема...

Предал си нашата любов, страст, приятелство!

Отричам! Начало на нова дилема...

 

Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв -

необуздано желание за отмъщение...

През сълзи смея се с безумен смях

на твоята молба за опрощение.

 

На масата си хвърлил картите поне!

Дали не можем да започнем пак наново?!

Пазаря се - условията ме устройват... Или не?!

Пресмятам - не ми харесва твоя довод...

 

Идва нощта, преглъщам своята гордост.

Колебливо опитваш се да ме прегърнеш...

В сълзи горчиви давя твоята подлост.

Отчаянието ми с целувка искаш да погълнеш.

 

Безсънната, безкрайна нощ се свършва!

Утрото ми носи смирение - претръпвам.

Душата ми от скръб и болка се прекърши...

Пред мисълта за раздяла аз отстъпвам!

 

Отначало отрицание, гняв, пазарене -

капаро, дадено за смъртна присъда.

После депресия, накрая - смирение!

Душата ми в морето от лъжи потъна...

 

Наведен поглед... Зная, предал си ме.

Моля те, спри да се преструваш!

За тридесет сребърника продал си ме!

... А тя и толкова не струва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Янева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Целта на последните два стиха е да изразят нараненото достойнство след тежката вътрешна битка, след трудния компромис ... Благодаря ви много за оценките и комнтарите! За мен са наистина значими
  • много силни думи!Много въздействащо!!!Поздравления
  • Болезнено от началото до края, изтезание е слаба дума за това, а стихът...е огледало на душата ти.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...