27 мая 2009 г., 21:07

Душевна смърт 

  Поэзия
1069 0 3

Наведен поглед - неизречено предателство.

Истерично отказвам да приема...

Предал си нашата любов, страст, приятелство!

Отричам! Начало на нова дилема...

 

Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв -

необуздано желание за отмъщение...

През сълзи смея се с безумен смях

на твоята молба за опрощение.

 

На масата си хвърлил картите поне!

Дали не можем да започнем пак наново?!

Пазаря се - условията ме устройват... Или не?!

Пресмятам - не ми харесва твоя довод...

 

Идва нощта, преглъщам своята гордост.

Колебливо опитваш се да ме прегърнеш...

В сълзи горчиви давя твоята подлост.

Отчаянието ми с целувка искаш да погълнеш.

 

Безсънната, безкрайна нощ се свършва!

Утрото ми носи смирение - претръпвам.

Душата ми от скръб и болка се прекърши...

Пред мисълта за раздяла аз отстъпвам!

 

Отначало отрицание, гняв, пазарене -

капаро, дадено за смъртна присъда.

После депресия, накрая - смирение!

Душата ми в морето от лъжи потъна...

 

Наведен поглед... Зная, предал си ме.

Моля те, спри да се преструваш!

За тридесет сребърника продал си ме!

... А тя и толкова не струва!

© Боряна Янева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Целта на последните два стиха е да изразят нараненото достойнство след тежката вътрешна битка, след трудния компромис ... Благодаря ви много за оценките и комнтарите! За мен са наистина значими
  • много силни думи!Много въздействащо!!!Поздравления
  • Болезнено от началото до края, изтезание е слаба дума за това, а стихът...е огледало на душата ти.
Предложения
: ??:??