Наведен поглед - неизречено предателство.
Истерично отказвам да приема...
Предал си нашата любов, страст, приятелство!
Отричам! Начало на нова дилема...
Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв -
необуздано желание за отмъщение...
През сълзи смея се с безумен смях
на твоята молба за опрощение.
На масата си хвърлил картите поне!
Дали не можем да започнем пак наново?!
Пазаря се - условията ме устройват... Или не?!
Пресмятам - не ми харесва твоя довод...
Идва нощта, преглъщам своята гордост.
Колебливо опитваш се да ме прегърнеш...
В сълзи горчиви давя твоята подлост.
Отчаянието ми с целувка искаш да погълнеш.
Безсънната, безкрайна нощ се свършва!
Утрото ми носи смирение - претръпвам.
Душата ми от скръб и болка се прекърши...
Пред мисълта за раздяла аз отстъпвам!
Отначало отрицание, гняв, пазарене -
капаро, дадено за смъртна присъда.
После депресия, накрая - смирение!
Душата ми в морето от лъжи потъна...
Наведен поглед... Зная, предал си ме.
Моля те, спри да се преструваш!
За тридесет сребърника продал си ме!
... А тя и толкова не струва!
© Боряна Янева Всички права запазени