27.05.2009 г., 21:07

Душевна смърт

1.3K 0 3

Наведен поглед - неизречено предателство.

Истерично отказвам да приема...

Предал си нашата любов, страст, приятелство!

Отричам! Начало на нова дилема...

 

Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв -

необуздано желание за отмъщение...

През сълзи смея се с безумен смях

на твоята молба за опрощение.

 

На масата си хвърлил картите поне!

Дали не можем да започнем пак наново?!

Пазаря се - условията ме устройват... Или не?!

Пресмятам - не ми харесва твоя довод...

 

Идва нощта, преглъщам своята гордост.

Колебливо опитваш се да ме прегърнеш...

В сълзи горчиви давя твоята подлост.

Отчаянието ми с целувка искаш да погълнеш.

 

Безсънната, безкрайна нощ се свършва!

Утрото ми носи смирение - претръпвам.

Душата ми от скръб и болка се прекърши...

Пред мисълта за раздяла аз отстъпвам!

 

Отначало отрицание, гняв, пазарене -

капаро, дадено за смъртна присъда.

После депресия, накрая - смирение!

Душата ми в морето от лъжи потъна...

 

Наведен поглед... Зная, предал си ме.

Моля те, спри да се преструваш!

За тридесет сребърника продал си ме!

... А тя и толкова не струва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Целта на последните два стиха е да изразят нараненото достойнство след тежката вътрешна битка, след трудния компромис ... Благодаря ви много за оценките и комнтарите! За мен са наистина значими
  • много силни думи!Много въздействащо!!!Поздравления
  • Болезнено от началото до края, изтезание е слаба дума за това, а стихът...е огледало на душата ти.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...