22 ago 2007, 11:41

Душевна валута

  Poesía
649 0 8
Дълбоко в душата ми нещо изстена
и сви се жално, като ранена кошута,
до дъно пих от любовта и е платена -
платих от себе си с душевна валута.
Да бях погледнала цената в сметката,
пияна бях и плаках със невиждащи очи,
а сега до болка ще изжуля с четката
по тялото ми татуираните ти следи.
Ще трябва вече да си лепнеш етикет,
да плаща друга - колкото и струва,
от днес сама ще продължа напред,
от теб любов не искам да купувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...