22 ago 2007, 11:41

Душевна валута

  Poesía
652 0 8
Дълбоко в душата ми нещо изстена
и сви се жално, като ранена кошута,
до дъно пих от любовта и е платена -
платих от себе си с душевна валута.
Да бях погледнала цената в сметката,
пияна бях и плаках със невиждащи очи,
а сега до болка ще изжуля с четката
по тялото ми татуираните ти следи.
Ще трябва вече да си лепнеш етикет,
да плаща друга - колкото и струва,
от днес сама ще продължа напред,
от теб любов не искам да купувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...