19 jul 2011, 23:10

Душевни брегове

  Poesía » Otra
950 0 30

Този бряг си е мой,

само той ми остана,

тук намирам покой

след цунами Измама.

 

Преди много летà

бях на гости във Рая,

исках Рай с две слънца,

златни ябълки в пáя.

 

В Ада всички добри,

махат с бели опашки,

имам снимка дори,

аз и Юда по прашки.

 

Този бряг си е мой,

тук душата ме чака,

Адам пак е герой,

Юда с друга се щрака.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Доче, де да беше така, за прашките имам предвид, а аз от сто писти, забравих Навона в коя остана, но ще я намеря! С поздрави и усмивки!
  • Стига си се размотвала
    с тоз и онзи по прашки.
    Че горката Навона
    се удави от чакане.
    Пък и аз
  • С поздрави, Антонио! Благодаря ти!
  • Лейт Отъм, благодаря ти!
  • Ели, Марти, приятна и прохладна вечер ви пожелавам!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...