Душевни брегове

Поэзия » Другая

949 0 30

Този бряг си е мой,

само той ми остана,

тук намирам покой

след цунами Измама.

Преди много летà

бях на гости във Рая,

исках Рай с две слънца,

златни ябълки в пáя.

В Ада всички добри,

махат с бели опашки,

имам снимка дори,

аз и Юда по прашки.

Този бряг си е мой,

тук душата ме чака,

Адам пак е герой,

Юда с друга се щрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valia1771 (Ивон)

Ех, Доче, де да беше така, за прашките имам предвид, а аз от сто писти, забравих Навона в коя остана, но ще я намеря! С поздрави и усмивки!

2011-07-24T22:08:49+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Стига си се размотвала
с тоз и онзи по прашки.
Че горката Навона
се удави от чакане.
Пък и аз

2011-07-24T11:48:55+03:00
valia1771 (Ивон)

С поздрави, Антонио! Благодаря ти!

2011-07-22T14:55:35+03:00
valia1771 (Ивон)

Лейт Отъм, благодаря ти!

2011-07-20T23:00:53+03:00
valia1771 (Ивон)

Ели, Марти, приятна и прохладна вечер ви пожелавам!

2011-07-20T21:36:24+03:00