19.07.2011 г., 23:10

Душевни брегове

947 0 30

Този бряг си е мой,

само той ми остана,

тук намирам покой

след цунами Измама.

 

Преди много летà

бях на гости във Рая,

исках Рай с две слънца,

златни ябълки в пáя.

 

В Ада всички добри,

махат с бели опашки,

имам снимка дори,

аз и Юда по прашки.

 

Този бряг си е мой,

тук душата ме чака,

Адам пак е герой,

Юда с друга се щрака.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Доче, де да беше така, за прашките имам предвид, а аз от сто писти, забравих Навона в коя остана, но ще я намеря! С поздрави и усмивки!
  • Стига си се размотвала
    с тоз и онзи по прашки.
    Че горката Навона
    се удави от чакане.
    Пък и аз
  • С поздрави, Антонио! Благодаря ти!
  • Лейт Отъм, благодаря ти!
  • Ели, Марти, приятна и прохладна вечер ви пожелавам!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...