19.07.2011 г., 23:10

Душевни брегове

948 0 30

Този бряг си е мой,

само той ми остана,

тук намирам покой

след цунами Измама.

 

Преди много летà

бях на гости във Рая,

исках Рай с две слънца,

златни ябълки в пáя.

 

В Ада всички добри,

махат с бели опашки,

имам снимка дори,

аз и Юда по прашки.

 

Този бряг си е мой,

тук душата ме чака,

Адам пак е герой,

Юда с друга се щрака.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Доче, де да беше така, за прашките имам предвид, а аз от сто писти, забравих Навона в коя остана, но ще я намеря! С поздрави и усмивки!
  • Стига си се размотвала
    с тоз и онзи по прашки.
    Че горката Навона
    се удави от чакане.
    Пък и аз
  • С поздрави, Антонио! Благодаря ти!
  • Лейт Отъм, благодаря ти!
  • Ели, Марти, приятна и прохладна вечер ви пожелавам!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...