11 dic 2009, 10:16

Душевно изнасилване

  Poesía » Otra
627 0 1

Явно е, че са те ползвали -
ти сама усещаш дискомфорта.
Но за тебе няма поздрави
и не ти носи никой торта.

Явно никъде не се намираш,
защото тук прилепва самотата.
Вместо с думи да реагираш,
ти предпочиташ тишината.

Не е ли страхотният ти страх
виновен за всичките проблеми?
Аз, когато бях един от тях,
ти сякаш... не можеше без мене!

Сега стоиш сама, изгонена -
непременно държиш да се знае.
Мислиш си, че си нарочена,
а всъщност сама се изиграваш.

Не ти ли липсваше въображение
как да си приятелите опазиш?
По-малко гняв, повече търпение,
вместо отдалече да ги мразиш?

Когато покрай тебе мина, знам
всичко, което би могла да мислиш.
Чувството е, че сякаш те е срам,
какво си имала и какво си искала.

Твоето е душевно изнасилване,
сякаш сама се бичуваш с наслада.
За душата ти няма помилване,
а болката - тя за теб е награда.

Явно е, че съм те познавал,
ти ще отречеш заради спорта.
За последно те оправдавам и
оставям те във дискомфорта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно! Но,... малко повече прецизност няма да е излишна. На толкова голямо количество е необходимо и съответното качество. Ако успееш да постигнеш това, ще се получи нещо СТРАХОТНОООО!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...