Влачим се безжизнени в прахта,
убиваме в себе си живота,
погубваме и капка доброта,
a кой ще ни спаси, за Бога!?
Горим в кръгове на Ада,
а после давим се в дивото море,
раняваме се, даже и неволно,
какво остана в нашето сърце...?
Сълзите падат, като дъжд в мрака,
смехът заглъхва с всеки ден,
души, обвити от тъгата,
души от спомен за изминал ден.