Влачим се безжизнени в прахта,
убиваме в себе си живота,
погубваме и капка доброта,
a кой ще ни спаси, за Бога!?
Горим в кръгове на Ада,
а после давим се в дивото море,
раняваме се, даже и неволно,
какво остана в нашето сърце...?
Сълзите падат, като дъжд в мрака,
смехът заглъхва с всеки ден,
души, обвити от тъгата,
души от спомен за изминал ден.
© Иван Русланов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
