На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа!
Разбират се само със жестове
и лъха от тях чистотата.
Облечени са в размисли
за деня на мъглите
и нощта на демоните...

Демоните пият сок от рози,
червени на цвят и телесни на вкус.
Мъглите са тъжни и слепи
в украсата,
не се виждат дори,
а са така искрени...
(Чуват се в тъмното звуци от мюзикъла за живота на слепите душевни картини)
Във два тона цвят
и монотонно звучащи ноти:
Душите ни чакат бързия влак.
Душите ни чакат нищожния избор.
Душите ни чакат наш`то съгласие.
Душите ни чакат!