16 dic 2004, 0:20

Душите ни чакат

  Poesía
1.5K 0 1
На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа!
Разбират се само със жестове
и лъха от тях чистотата.
Облечени са в размисли
за деня на мъглите
и нощта на демоните...

Демоните пият сок от рози,
червени на цвят и телесни на вкус.
Мъглите са тъжни и слепи
в украсата,
не се виждат дори,
а са така искрени...
(Чуват се в тъмното звуци от мюзикъла за живота на слепите душевни картини)
Във два тона цвят
и монотонно звучащи ноти:
Душите ни чакат бързия влак.
Душите ни чакат нищожния избор.
Душите ни чакат наш`то съгласие.
Душите ни чакат! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И никога няма да я намерят Ачо никога! Защтото не знаят
    каде да търсят! Ама имаме надежда! 6 от мен странно някак грубо
    но страхотно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...