16 дек. 2004 г., 00:20

Душите ни чакат

1.5K 0 1
На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа!
Разбират се само със жестове
и лъха от тях чистотата.
Облечени са в размисли
за деня на мъглите
и нощта на демоните...

Демоните пият сок от рози,
червени на цвят и телесни на вкус.
Мъглите са тъжни и слепи
в украсата,
не се виждат дори,
а са така искрени...
(Чуват се в тъмното звуци от мюзикъла за живота на слепите душевни картини)
Във два тона цвят
и монотонно звучащи ноти:
Душите ни чакат бързия влак.
Душите ни чакат нищожния избор.
Душите ни чакат наш`то съгласие.
Душите ни чакат! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И никога няма да я намерят Ачо никога! Защтото не знаят
    каде да търсят! Ама имаме надежда! 6 от мен странно някак грубо
    но страхотно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...