21 jun 2019, 18:46

Душите ни завинаги се сляха

Poesía

918 18 10

Разсипаха се куполите на мечтите...
на сублимиращ звън се разпиляха.
...И чукнаха се чашите напукани -
                                        на Минало и Настояще...
Пристигна Бъдещето - Гарван под качулка.
С теб бяхме женени, но ти не забеляза,
че сватбата ни бе самият залез!
А булчинската рокля -
плисирана навред с пера от сенки,
трептеше върху младото ти тяло.
Камбаните неистово запяха
                  и ехото търкулна се към необята.
Един монах в небесна катедрала
запали свещ - душите ни се сляха...
Готическата сянка на звездите
ни приюти под вечната им стряха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Веси_Еси (Еси)

Приеми и моите поздравления за въздействието, което умееш да оказваш чрез редовете си, Младене! А сливането на две души винаги си заслужава!

2019-07-27T16:48:46+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

В присъщия ти, неподражаем, космически стил!... Очарова ме този стих!

2019-07-04T17:07:51+03:00
Lidiya_Grigorova (Лидия)

Мисана, липсваше ми твоята невероятна поезия! Съпружеският брак фокусирал в себе си Миналото, Настоящето и Бъдещето, което си оприличил като "Гарван под качулка". Душите се сливат, когато са сродни. Моето виждане за брака е, че той не трябва да бъде Свобода в рамка.Стихотворението ти предизвиква размисъл на равносметка.

2019-07-01T17:05:26+03:00
rumbic (Руми)

Образността в стиховете е най-необходима, тя дава живот на написаното а читателят се пренася в друго измерение! Точно такива са и твоите стихове, Младене, образни и докосващи!

2019-06-25T10:50:49+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Красота и нежност, любов и вечност! Поздравления, прекрасен стих!

2019-06-22T22:48:15+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0