Душите ни завинаги се сляха
Разсипаха се куполите на мечтите...
на сублимиращ звън се разпиляха.
...И чукнаха се чашите напукани -
на Минало и Настояще...
Пристигна Бъдещето - Гарван под качулка.
С теб бяхме женени, но ти не забеляза,
че сватбата ни бе самият залез!
А булчинската рокля -
плисирана навред с пера от сенки,
трептеше върху младото ти тяло.
Камбаните неистово запяха
и ехото търкулна се към необята.
Един монах в небесна катедрала
запали свещ - душите ни се сляха...
Готическата сянка на звездите
ни приюти под вечната им стряха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени