Душите ни завинаги се сляха 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

• Веси_Еси (Еси)

  2019-07-27T16:48:46+03:00
  Приеми и моите поздравления за въздействието, което умееш да оказваш чрез редовете си, Младене! А сливането на две души винаги си заслужава!
• vladetoned (Владислав Недялков)

  2019-07-12T14:46:21+03:00
  Една извисена до въздушните необяти душа на лирическия, намира своята половинка, с която се слива в едно, в една въздушно-неземна венчавка, не на тела, а на души под "готическата сянка на звездите".
  Неслучайната полифоничност и извисена мелодичност на стиха подсилват емоцията от цялостния описания процес на духовно единение. Едно голямо Браво, Приятелю скъп!
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2019-07-04T17:07:51+03:00
  В присъщия ти, неподражаем, космически стил!... Очарова ме този стих!
• Lidiya_Grigorova (Лидия)

  2019-07-01T17:05:26+03:00
  Мисана, липсваше ми твоята невероятна поезия! Съпружеският брак фокусирал в себе си Миналото, Настоящето и Бъдещето, което си оприличил като "Гарван под качулка". Душите се сливат, когато са сродни. Моето виждане за брака е, че той не трябва да бъде Свобода в рамка.Стихотворението ти предизвиква размисъл на равносметка.
• rumbic (Руми)

  2019-06-25T10:50:49+03:00
  Образността в стиховете е най-необходима, тя дава живот на написаното а читателят се пренася в друго измерение! Точно такива са и твоите стихове, Младене, образни и докосващи!
• Елка (Елка Тодорова)

  2019-06-22T22:48:15+03:00
  Красота и нежност, любов и вечност! Поздравления, прекрасен стих!
• ИнаКалина

  2019-06-22T03:29:04+03:00
  Душите ни завинаги се сляха..., след сватбеното начало на залеза ще бъдат и в светлина и в мрак. Времето се проектира от бъдеще към минало, във философския смисъл на думата-може би настояще изобщо няма...
• ЦвететоБ (Цветето Б.)

  2019-06-22T00:58:12+03:00
  В различните нюанси на безкрая свързаните души остават завинаги заедно в прегръдките на ,,едно,,!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2019-06-21T23:43:20+03:00
  Сливане с вечността!
• Niki_art (Николай Василев)

  2019-06-21T19:39:04+03:00
  Минало и настояще, под качулката на бъдещето!
  Тук има много философия!
  Чашите са отминалите спомени, затова са пукнати, отминали!
  Но интересната част е двойнствената цялост, на гарвана- в тъмен-светъл контраст!
  И последвалата я елегия на действие!
  А сливането е път към вечността, под формата на лъчиста готика, оттук звезда!
  Браво Младене!
• Izumrudkata (Катя)

  2019-06-21T19:00:28+03:00
  Лека носталгия долавям в стиха ти , Младене!
  За една отминала любов която все пак е оставила
  своя отпечатък в лирическия герой.Където
  въпреки раздялата е докоснала душите с нежност.
  "Душите ни завинаги се сляха" Може би в един миг от вечност...
  Поздравления за творбата ти, Младене!Докосваш!