21.06.2019 г., 18:46

Душите ни завинаги се сляха

919 18 10

Разсипаха се куполите на мечтите...
на сублимиращ звън се разпиляха.
...И чукнаха се чашите напукани -
                                        на Минало и Настояще...
Пристигна Бъдещето - Гарван под качулка.
С теб бяхме женени, но ти не забеляза,
че сватбата ни бе самият залез!
А булчинската рокля -
плисирана навред с пера от сенки,
трептеше върху младото ти тяло.
Камбаните неистово запяха         
                  и ехото търкулна се към необята.
Един монах в небесна катедрала
запали свещ - душите ни се сляха...
Готическата сянка на звездите
ни приюти под вечната им стряха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приеми и моите поздравления за въздействието, което умееш да оказваш чрез редовете си, Младене! А сливането на две души винаги си заслужава!
  • В присъщия ти, неподражаем, космически стил!... Очарова ме този стих!
  • Мисана, липсваше ми твоята невероятна поезия! Съпружеският брак фокусирал в себе си Миналото, Настоящето и Бъдещето, което си оприличил като "Гарван под качулка". Душите се сливат, когато са сродни. Моето виждане за брака е, че той не трябва да бъде Свобода в рамка.Стихотворението ти предизвиква размисъл на равносметка.
  • Образността в стиховете е най-необходима, тя дава живот на написаното а читателят се пренася в друго измерение! Точно такива са и твоите стихове, Младене, образни и докосващи!
  • Красота и нежност, любов и вечност! Поздравления, прекрасен стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...