5 ene 2007, 9:47

Душите в ритъм общ звучат

  Poesía
856 0 8

 

 

Наскоро бе – преди година:

влязохме в съюза брачен:

а той е райската градина,

в нея няма покрив мрачен.

 

Проблеми идват многократно,

а често стават ненадейно,

но знаем правилото златно-

деня щастлив твориме дейно.

 

Затуй ни грее светлината-

с нея крачим двама - скромни,

но ето - в далечината

съзираме мечти – огромни.

 

Душите в ритъм общ звучат

и всеки чувства, че е длъжен,

дори когато устните мълчат,

да пази другия от порив тъжен.

 

Сега сме двама под звездите,

а ти шептиш ми тихо :”Ето,

съзирам пламък в очите

без нищичко в тях предвзето!”

 

-Проблясват срещу нас вълните

и сякаш, че за нас танцуват,

а ритмите на светлините

в очите радостно лудуват.

 

В миг на чувства - като този,

преживявам радостта на гост

и ти подарявам тези рози

с целувка, вместо силен тост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хуманното преживяване е предметна област на моето изследване и изложение Христо, а постигането на неговите вариации чрез красотата изисква много неща, сред които се нарежда и това, за което говориш ти.Заличаването на границата между артор и герой е проява на особен тип мислене, което при много поети е сведено на инстинктивно равнище.
    Поздрав!
  • Живият човек има винаги проблеми, дори и дребни.
    Но ми хареса красотата, с която описваш отношенията между вас!!!
    Това показва истинноста на чувствата ви!!!
    Поздрави, Валери!!!
  • Тази брънка Анета, прави опит да се възпроизведе в по-голяма общност и ти самата участваш в този процес, а щом е така, нещата трябва да се придвижват, защото чакането не носи нищо добро.
    Поздрав!
  • Здравей, Патриция!
    Съвършено точно успяваш да покажеш патоса на моите публикации, които си имат и артистични носители в лицато на Мойсей и Лъки. В епохата на деградацията, в която живеем, това се оказва един от централните обществено значими въпроси. Много си точна!
    Поздрав!
  • Какъв проблем решаваме заедно, Мери? Създаване на поетична общност, която да започне да възпроизвежда истински творци. Създали сме предпоставките, а ти проявяваш упоритост и постепенно разширяваме кръга на контактите, когато ще се получи и творческата среща. Ето защо, не спирай по поетия път!
    Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...