Душите в ритъм общ звучат
Наскоро бе – преди година:
влязохме в съюза брачен:
а той е райската градина,
в нея няма покрив мрачен.
Проблеми идват многократно,
а често стават ненадейно,
но знаем правилото златно-
деня щастлив твориме дейно.
Затуй ни грее светлината-
с нея крачим двама - скромни,
но ето - в далечината
съзираме мечти – огромни.
Душите в ритъм общ звучат
и всеки чувства, че е длъжен,
дори когато устните мълчат,
да пази другия от порив тъжен.
Сега сме двама под звездите,
а ти шептиш ми тихо :”Ето,
съзирам пламък в очите
без нищичко в тях предвзето!”
-Проблясват срещу нас вълните
и сякаш, че за нас танцуват,
а ритмите на светлините
в очите радостно лудуват.
В миг на чувства - като този,
преживявам радостта на гост
и ти подарявам тези рози
с целувка, вместо силен тост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
