Jan 5, 2007, 9:47 AM

Душите в ритъм общ звучат

  Poetry
855 0 8

 

 

Наскоро бе – преди година:

влязохме в съюза брачен:

а той е райската градина,

в нея няма покрив мрачен.

 

Проблеми идват многократно,

а често стават ненадейно,

но знаем правилото златно-

деня щастлив твориме дейно.

 

Затуй ни грее светлината-

с нея крачим двама - скромни,

но ето - в далечината

съзираме мечти – огромни.

 

Душите в ритъм общ звучат

и всеки чувства, че е длъжен,

дори когато устните мълчат,

да пази другия от порив тъжен.

 

Сега сме двама под звездите,

а ти шептиш ми тихо :”Ето,

съзирам пламък в очите

без нищичко в тях предвзето!”

 

-Проблясват срещу нас вълните

и сякаш, че за нас танцуват,

а ритмите на светлините

в очите радостно лудуват.

 

В миг на чувства - като този,

преживявам радостта на гост

и ти подарявам тези рози

с целувка, вместо силен тост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хуманното преживяване е предметна област на моето изследване и изложение Христо, а постигането на неговите вариации чрез красотата изисква много неща, сред които се нарежда и това, за което говориш ти.Заличаването на границата между артор и герой е проява на особен тип мислене, което при много поети е сведено на инстинктивно равнище.
    Поздрав!
  • Живият човек има винаги проблеми, дори и дребни.
    Но ми хареса красотата, с която описваш отношенията между вас!!!
    Това показва истинноста на чувствата ви!!!
    Поздрави, Валери!!!
  • Тази брънка Анета, прави опит да се възпроизведе в по-голяма общност и ти самата участваш в този процес, а щом е така, нещата трябва да се придвижват, защото чакането не носи нищо добро.
    Поздрав!
  • Здравей, Патриция!
    Съвършено точно успяваш да покажеш патоса на моите публикации, които си имат и артистични носители в лицато на Мойсей и Лъки. В епохата на деградацията, в която живеем, това се оказва един от централните обществено значими въпроси. Много си точна!
    Поздрав!
  • Какъв проблем решаваме заедно, Мери? Създаване на поетична общност, която да започне да възпроизвежда истински творци. Създали сме предпоставките, а ти проявяваш упоритост и постепенно разширяваме кръга на контактите, когато ще се получи и творческата среща. Ето защо, не спирай по поетия път!
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...